За Каталуния: ЕС единен както рядко напоследък

Според ЕС Каталуния си остава част от Испания, а с това - и част от Евросъюза. Правото на самоопределение на каталунците не може да се наложи против волята на съществуващата обща държава. Коментар от Бернд Ригерт, пибликуван от Дойче веле.

От гледна точка на ЕС едностранно обявената независимост на Каталуния практически не променя нищо. Няма да възникне нова контролирана граница нито между Испания и Каталуния, нито между Франция и Каталуния, няма да има мита, няма да има ограничения за движението на хора, стоки и капитали.

Според ЕС Каталуния си остава част от Испания, което означава – и част от Евросъюза. Всички граждани на Каталуния запазват основните си права като граждани на ЕС – не само свободата на придвижване, но и но защитените си основни ценностни права, чиято закрила в Евросъюза е с по-голяма законова сила от националното законодателство. По въпроса за Каталуния ЕС е единен както рядко напоследък.

Декларацията за независимост нарушава испанската конституция. Суспендираното каталунско правителство застрашава правовата държава в Испания. Европейската комисия, Европейският парламент и всички 28 държави-членки отказват да признаят така наречената „Република Каталуния".

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер съвсем правилно казва, че и сегашните пукнатини в Евросъюза са достатъчни. Ако в Европа възникнат 95 малки държавици, това ще срути цялата система, добавя люксембургчанинът, който всъщност сам произхожда от една малка, самоуверена и исторически наложила се държава.

Мадрид не поиска посредничеството на ЕС

Независимо от всичко това Евросъюзът наистина трябваше да се намеси по-рано като политически посредник. Но вината, че не го стори, не е негова. Просто централното правителство в Мадрид не желаеше посредничество, а ЕС не е в състояние да го принуди.

Иначе испанското правителство и европейските структури в Брюксел виждат ситуацията по абсолютно един и същи начин: териториалната цялост на Испания има приоритет както според европейските договори, така и според международното право. Международното право по никакъв начин не гарантира на каталунците свободно самоопределение. Правото на самоопределение не може да се наложи против волята на дотогавашната обща държава.

Освен това от гледна точка на ЕС в Каталуния и дума не може да става за някакво потисничество или за масивни нарушения на човешките права. Испания е функционираща демокрация. Абсурдно е, че точно привържениците на Brexit-а и разни други националистически сили в Европа упрекват ЕС, че не е помогнал на Каталуния. Та нали тъкмо те непрекъснато припяват, че ЕС се меси във всичко, че Брюксел упражнява диктат! И сега изведнъж Брюксел трябвало да се намеси – макар че в случая това изобщо не му е работа!

Накуцва и непрекъснато повтаряното сравнение с Полша и Унгария. В тези две страни ЕС проверява функционирането на правовата държава като цяло. В Полша и в Унгария не става дума за сепаратизъм или отделяне на територии, там става дума за нарушения на европейските договори в частта им за принципите на разделението на властите.

Поглед напред - осигуряване на мирни избори

Заместник-председателят на Еврокомисията Франс Тимерманс каза дори, че използването на държавна принуда срещу сепаратистите е основателно.

Независимо от това през следващите седмици испанското правителство трябва много да внимава с реакциите срещу евентуалната съпротива, която каталунците могат да окажат в отговор на решението на Мадрид да поеме централно управлението на провинцията. Защото нови кадри с насилие, подобни на онези от деня на незаконния референдум в Каталуния, само ще налеят вода в мелницата на сепаратистите.

Точно по този пункт ЕС би трябвало да упражни отрезвяващо въздействие върху двете страни, доколкото това изобщо е възможно, и да съдейства за провеждането на честни регионални избори още преди Коледа.

А след изборите Евросъюзът трябва да поеме активна посредническа роля в евентуалните разговори за една работеща каталунска автономия и за умиротворяването на тежко разделения регион.

А това ще бъде изцяло в интерес и на гражданите на ЕС, защото Общността не може да си позволи Испания да бъде икономически отслабена и отново да избухне дългова и финансова криза, застрашаваща стабилността на еврото.

Колкото до репликата на белгийския държавен секретар по миграцията Тео Франкен, че сваленият каталунски президент Пучдемон би могъл да получи политическо убежище в Белгия, тя трябва да се тълкува единствено като това, което всъщност е: фламандски фолклор на един десен популист.